Добре
дошли отново в света на нефилимите! След разкритията в края на „Град от кости”
и изчезването на наставника Ходж Старкуедър обстановката край ловците на сенки
е по-тревожна от всякога. Джейс е заподозрян в шпионаж и мястото му в Института
виси на косъм, а самият той се забърква в неприятности и дори успява да накара
силна фигура като Инквизиторката да изгуби доверие в него и да го прати в
затвора в Града на тишината.
Предупреждение за спойлери!
Физически крехката, но вътрешно силна Клеъри
носи огромно бреме на плещите си и на главата й се струпват какви ли не грижи –
дъщеря е на безмилостния Валънтайн Моргестърн, който заплашва собствения си
народ с унищожение, майка й е отвлечена от него и е в кома, а най-добрият й
приятел Саймън се превръща първо в плъх, а после във вампир. Какви ли не
метаморфози претърпя това момче – и всичко за сметка на Клеъри. Сега и той е намесен
в цялата история по трудния начин и което е още по-лошо, сега се причислява към
долноземците, което означава, че автоматично попада под прицела на Валънтайн.
Макар и по-блед, любовният триъгълник се заформя
и тук – химията между Клеъри и Джейс съществува още от първа книга, а сега
влюбеният в Клеъри Саймън очертава третата му страна. Скоро след
трансформацията му във вампир двамата с главната героиня решават да прекратят
за добро краткотрайната си връзка, след което тя осъзнава, че е влюбена в Джейс
и е била, откакто го познава – за неин ужас и съвсем леко облекчение любовта й
не е несподелена. Едни от най-добре написаните сцени в книгата се отнасят
именно към забранения романс между Джейс и Клеъри, който не може да
просъществува дори и далеч от роднините и познатите им.
Опасността се приближава, а Валънтайн действа
все по-агресивно и безскрупулно – избива долноземци и Мълчаливи братя, сдобил
се е с две от трите Реликви на смъртните – Бокала и Меча, и изглежда нищо не
може да го спре по пътя му към пълна власт над ловците на сенки. В бъркотията
от кръв и сенки Клеъри се оказва единствената, която може да спре (или поне да
забави) баща си да осъществи зловещия си план. Нейната нечувана дарба да
създава руни, непознати на нефилимите досега, е ключът към избавление от армиите
на Валънтайн.
Темпото в книгата не се забавя, а
непрестанните битки я правят още по-динамична и пълна с екшън от „Град от кости”.
В сюжетно отношение първата книга има предимство, защото е ясно доловимо как
отговорите на въпросите се отлагат за третата книга, но в персонажен план „Град
от пепел” определено е крачка пред „Град от кости” – наблюдаваме развитие във
всеки един герой. След престоя си в затвора Джейс най-накрая е разбрал колко
суров може да бъде животът и излиза от него по-зрял и по-земен. Макар и все още
да действа прибързано и необмислено, Клеъри разсъждава трезво и взима
правилните решения в точните моменти. Романът дава шанс на второстепенните
герои да изпъкнат – Саймън с цялото страдание, което претърпя, върколакът Люк
като водач на глутницата си и верен помощник на ловците в борбата им срещу
Валънтайн, Алек и Изабел основно в личен план.
„Град от пепел” е достойно продължение на
интригуващото начало на поредицата и всеки по-наблюдателен читател може да
забележи загатванията, които авторката прави за все още неизяснените въпроси в
книгата.
Благодаря на издателство Ибис за тази прекрасна книга!
Благодаря на издателство Ибис за тази прекрасна книга!
Коментари
Публикуване на коментар