Ревю на "Град от стъкло" от Касандра Клеър - книга трета от поредицата "Реликвите на смъртните"

Третата книга от поредицата „Реликвите на смъртните” ни отвежда в Аликанте – райско кътче в сърцето на Европа и столица на нефилимите в тяхната родина Идрис. Градът е повече от внушителен с величествените си сгради и мекия блясък, който излъчват стъклените му кули, непокътнатата и свежа природа и всички негови качества ни карат да закопнеем да сме там. Касандра Клеър не изневерява на невероятния си стил на писане и ни описва великолепието на Аликанте и дълбочината на чувствата на героите изключително образно, така, че позволява също да се почувстваме като герои от историята. Книгата повдига завесата над мистериите от първа и втора част – на какво се дължи дарбата на Клеъри да създава руни? Наистина ли Джейс е син на Валънтайн? Ще се събуди ли Джослин? Романът е прекрасен завършек на първата трилогия от „Реликвите на смъртните” – много динамична и напрегната, и напълно удовлетворява очакванията на феновете на поредицата, включително и моите.  

Предупреждение за спойлери!

 След като нефилимите са принудени преждевременно да заминат за Аликанте чрез Портал, Клеъри поставя живота си на карта и ги последва, попадайки още на пристигане сред отровните води на езерото Лин, които едва не я убиват. Пътят е осеян с премеждия, а войната е на живот и смърт…ако ловците на сенки не се подчинят на условията, които им поставя Валънтайн, той ги заплашва с унищожение от демонската му армия. Тепърва приспособяващия се към живота си на дневен вампир Саймън е хвърлен в затвора, след като Инквизиторът и Консулът проявяват нездрав интерес към него. Всички нефилими са на нокти и никой не се доверява на никого, защото всеки във всеки един момент би могъл да е шпионин на Валънтайн. Клейвът е разкъсван от подмолни интриги, а някои семейства биват несправедливо обвинени. 

 Клеъри отчаяно търси начин да спаси майка си и открива неочакван съюзник в лицето на Магнус – своенравният магьосник, който изведнъж се оказва на мястото на друг. След като Джейс грубо отблъсква Клеъри в противоречие със собствените си чувства, (всъщност, преминавайки през Портала, тя неволно нарушава закона) тя се сдобива с настоятелен ухажор в лицето на новия герой – Себастиан, чиято поява внася допълнителна динамична нотка в действието на книгата, и дори преживява кратък романтичен момент с него. Но дали очарователният Себастиан с ангелско лице няма демонска душа под маската на ласкател и дали Клеъри не се забърква в смъртна опасност с него? Именно той се оказва най-опасната пепелянка, вмъкнала се в гнездото на семейство Пенхалоу.

 Междувременно Джейс излива душата си пред Клеъри и признава чувствата си пред нея, независимо от роднинската им връзка – една от най-красивите и трогателни сцени в романа. След като Джослин се събужда и разкрива на Клеъри най-жадуваната тайна, тя я преплита и с болезнена доза истина за миналото си. Валънтайн не е този, за когото го е смятала досега Клеъри, а много по-зъл и садистичен. Джейс се е отправил на почти самоубийствена мисия в търсене на корените си, смятайки, че ангелската му кръв е смесена и опетнена. Архизлодеят е на крачка от осъществяването на плана си – трябва само да се добере до Огледалото на смъртните, чието местонахождение не е известно никому, за да призове ангела Разиел, което му гарантира неограничена сила и власт. 

 Клеъри прави решителна крачка в развитието на ловците на сенки и разбива консервативността им – чрез създадена от нея руна обединява силите на нефилими и долноземци,  те се отърсват се от дългогодишните си предразсъдъци едни към други и хилядолетните съперници най-накрая си подават ръка срещу общия враг. Решаващата битка предстои – по време на нея Себастиан разкрива истинската си самоличност пред Джейс, а Валънтайн успява да призове Разиел с помощта на кръвта на своите деца, но вместо очакваната хегемония го застига небесното правосъдие. Лишени от своя водач, демоните внезапно отстъпват и битката между тях и обединените сили на ловци на сенки и долноземци трае едва десетина минути, завършвайки с категорична победа за „лагера на добрите” – Аликанте е спасен. 
 

 Книгата завършва с очаквания хепиенд, поднесен по изключително приятен и красив начин – финалната страница отново набляга на подновените отношения между Клеъри и Джейс и всеки от тях заявява, че би избрал другия над всичко останало. Романът ни разкрива една по-чувствителна страна на Джейс – той вече не е наперения тийнейджър, с когото се запознахме в първа книга. Напрегнатата ситуация, хаосът в душата му и забранената му любов към Клеъри го превръщат в зрял и здравомислещ млад мъж. Касандра Клеър прави изключително точен психологически портрет на всеки един от персонажите си и разкрива както силните, така и слабите им страни – Клеъри вече е преодоляла страховете си и решително се изправя срещу безскрупулния си баща, но продължава да действа импулсивно и понякога необмислено. По невероятен начин, който не мога да си обясня, авторката вплита и положителни черти в характерите на двамата си злодеи, които ни карат да почувстваме жал за тях накрая на книгата (може би само при мен е било така). „Град от стъкло” е идеално балансирана между действие и емоции, а по-прочувствените моменти наистина могат да докоснат читателя дълбоко и да го хванат за гърлото. Романът задълбава много в историята, стига до сърцевината й и поднася дългоочакваните развръзки. Клеър изгражда героите си удивително добре и буквално ни включва в тяхното развитие и израстване – в третата книга виждаме нефилимите в по-различна светлина, тук вече те се борят за най-скъпото си – за своята родина, семействата си, ценностите си. 

  „Град от стъкло” оплита читателя в своите паяжини, а невероятно сложният и заплетен сюжет го държи в напрежение до самия край. Касандра Клеър се заиграва с читателите си, като в най-интересния и напрегнат момент сменя гледната точка и насочва погледа ни към друг аспект от историята. Обичам всичко в този роман, защото е пълен с екшън, шеметно развиващо се действие, решенията на всички загадки и емоционални моменти между героите. 
Благодаря на издателство Ибис за тази прекрасна книга!