Ревю на „Самодива” от Краси Зуркова



„Самодива” определено е бляскав дебют и заявка за новия и смел литературен глас на Краси Зуркова, която постига много невероятни неща със своя възхитителен първи роман – най-вече това, че пробужда интереса към българската митология и у нас, и отвъд океана. В книгата витае задушевна, на места мрачна атмосфера, която хваща читателя за гърлото още от първите страници и не го пуска до последната. Затова не бих нарекла „Самодива” неангажиращо и разпускащо четиво – това е книга, на която трябва да посветиш времето и мислите си изцяло. Още от заглавието книгата подсказва, че в много отношения ще прилича на прелестните и жестоки създания от българските легенди – тя е омагьосваща, пленителна, но накрая постъпва като типична самодива и разкъсва сърцето на читателя на парченца. Имах неблагоразумието да си помисля, че всичко се е наредило щастливо, но в последната глава "къщата от карти", която Краси Зуркова беше изградила, рухна, сякаш от лек повей на вятъра. Мечтаех за различен финал, накрая бях разбита и съкрушена, но...краят на романа зее широко отворен, остави ме бореща се за въздух и отчаяно нуждаеща се от продължение на книгата. 
„Самодива” е вълшебна история, която преплита в себе си мистерия, която ме увличаше и потапяше в магията си с всяка прелистена страница, явяващата се като напълно естествена част от сюжета митология и страстна любов, изпепеляваща всичко по пътя си. Загадките, в които бе обгърнато миналото на енигматичната Елза, ме караха да прелиствам страниците, жадна за още и още разкрития – постепенно парченцата от пъзела си идваха на мястото и останах възхитена колко добре авторката е обмислила всичко и го е свързала в цялостна картина. Идва ред на един от любимите ми елементи от книгата – митологията и историческата й достоверност. Те създават голяма част от чувствената и интимна атмосфера на романа и са вплетени толкова добре, че фантастичният елемент изобщо не се набива на очи (което смятам за отрицателна характеристика на някои книги). Краси Зуркова е отсяла най-важното за сюжета на книгата си от митовете и слива в една умопомрачителна комбинация българските легенди за самодивите и тракийско-гръцкия мит за Орфей, Евридика и Дионис, който представлява съществена част от сюжета и играе ключова роля в разбулването на същността на Елза. 

Главната героиня на романа е българката Теодора (Теа) Славин – виртуозна пианистка, която заминава за престижния американски университет Принстън за първата си година на обучение и едновременно с това се впуска в рисковано разследване на обстоятелствата около смъртта на сестра й Елза. Възхищавах се на Теа за смелостта й да се гмурне в неизвестното, без да знае какво я очаква, дори и след появата на двамата запленяващи братя Рис и Джейк, които още повече усложняват загадката и затягат примката около миналото. Със забележителна сила на духа и психическа издръжливост героинята преминаваше през всяко следващо препятствие и отгръщаше следващата страница от миналото на сестра си и собственото си настояще. Заради автобиографичния елемент на книгата Краси Зуркова бе пресъздала изключително добре американската действителност, която Теа пречупва през погледа си на емигрант. Усещаха се нейните културни противоречия и вътрешната й борба да се нагоди в новата си среда, без да оставя на заден план целта си. 
Братята Рис и Джейк Естлин непрекъснато ме оставяха със смесени чувства в хода на книгата – в началото постоянно менях мнението си за тях, но впоследствие свикнах и заобичах и двамата, но предпочитанията ми клоняха към Рис. Харесвам мистериозните мъжки персонажи с неясно и размито минало, чиято някогашна душевна травма ги е направила копнеещи да обичат и да бъдат обичани – Рис беше точно такъв. Много ми допадна и Джейк със своята постоянна готовност да пожертва собственото си щастие в името на това на брат му, бях очарована от неговата отдаденост и лоялност към Рис и способността му да обича силно и неподправено. Тук идва ред и на любовта, която представляваше много голяма част от сюжета – описанията на романтичните моменти бяха очарователни и поразяващо добре разказани, накараха ме да почувствам тази изгаряща и неугасваща любов, която пламтеше между тримата главни герои. Може би тук е и единственото нещо, което не ми допадна толкова в книгата – не усещах достатъчно силно присъствието на Джейк в любовния триъгълник, не успях да разбера как Теа се влюби и в двамата, защото винаги си представях връзката между нея и Джейк като платонична и приятелска. В началото ми се стори, че взаимоотношенията й с Рис се развиха твърде бързо, което впоследствие намери своето обяснение и ме накара да ги харесвам още повече като двойка. 

Трябва да отделя специален абзац, посветен на двата ми любими елемента от романа – описанията на музиката и главозамайващия стил на писане на Краси Зуркова, които до голяма степен се преплитат и сливат в едно. Личеше си компетентността й в областта на музиката, усещаше се майсторството в начина на писане и природата й на творец прозираше под изключително прецизно изпипаните описания на моментите, в които Теа, Рис или Джейк свирят на пиано и усещах как авторката е в "свои води" – имах чувството, че буквално мога да чуя музиката, която излиза изпод пръстите им, която сякаш придаваше форма и вдъхваше душа на техните вътрешни преживявания и борби. Това нямаше да бъде възможно, разбира се, без великолепния стил на писане на авторката – красив, задушевен и чувствен, нежен и омаен като самодивска песен, която се лее по страниците и омайва и оплита читателя в мрежите си, изпъстрен с богати изразни средства и подплатен с изразителни метафори, които подчертаваха неговата експресивност и правдоподобност с реалността. Главите в романа на Краси Зуркова бяха, всяка сама по себе си, малки бижута, които ме въвличаха в пленителната история и потъвах в нея, забравила заобикалящия ме свят и напълно отдадена на книгата. 

„Самодива” на Краси Зуркова е зашеметяващ дебютен роман, който съчетава в себе си българска и гръцка митология, сложно заплетени загадки, несекващи обрати, които ме оставяха без дъх в моментите, в които тъкмо си мислех, че съм разбрала всичко, и сюжет, който предлага по нещо за всекиго – щипка история, мистерия, романтика, музика, с която романът е очарователно пропит. Тази поетична и въздействаща книга е способна нито за момент да не изгуби вниманието на читателя и да го държи с притаен дъх до самата последна страница, в очакване на финалната развръзка и  отговорите на всички въпроси – и въпреки това нито за миг не останах разочарована от отворения финал, който прозвуча като нежен последен акорд в прочувствената мелодия, която представляваше „Самодива”. Четивото дава поле за изява на невероятния литературен талант на Краси Зуркова, който изключително се надявам да доразвие в следващите си книги и продълженията на сагата. Заслужена оценка 5 от 5 звезди! 

Коментари

  1. Неверояно ревю! Ако вече не бях я прочела, то със сигурност ревюто ти щеше да ме накара веднага да отида до книжарницата и да си я купя! :)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря много за милите думи! Радвам се, че ревюто ми събужда интерес! <3

      Изтриване
  2. Присъединявам се към написаното...възхитителен роман..букет от мистика,любов и още много неща..чете се на еди дъх!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Така е! "Самодива" е способна да убеди всички блогъри, които имат предразсъдъци към съвременната българска литература, да й дадат шанс!

      Изтриване
  3. Чела съм толкова противоречиви мнения за книгата, че не бях сигурна вече на кой да вярвам. Самодива стои на рафтовете ми вече месец сигурно и в този месец непрекъснато посягах към нея, но едно гласче на несигурност ме спираше всеки път. Ревюто ти ме убеди да и дам шанс, страхотно е. Браво! :)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря много! <3 Изключително се радвам, че звуча убедително ^_^ Надявам се книгата да ти хареса!

      Изтриване

Публикуване на коментар