Ревю на "До всички момчета, които съм обичала" от Джени Хан

Сърдечно благодаря на издателство Ибис за предоставеното предварително копие от книгата!

„До всички момчета, които съм обичала” е една изключително сладка и лятна книга, която ме изненада много приятно по средата на лятото. Тя е идеалното четиво за всеки, който се нуждае от разнообразие след серия от дълги и ангажиращи книги, защото е много лека и ненатоварваща, а и е подходяща за излизане от читателски застой. Книжката ме остави заредена единствено с положителни емоции и усмихната от позитивния й заряд, което я прави перфектното четиво за плажа, разхлаждащо и освежаващо като коктейл.

Книгата на Джени Хан е забавен и увлекателен романтичен роман, който би допаднал много на всеки почитател на YA жанра. Чете се неусетно, на един дъх, аз лично я прочетох за няколко часа, което показва как умело авторката въвлича читателя в историята си. Всеки, който се нуждае от неангажиращо, кратко четиво, което включва любов, хумор и изтъкани от премеждия и полюсни емоции герои, няма да остане разочарован от „До всички момчета, които съм обичала”. Книжката се чете изключително бързо, леко и блика от свежа младежка енергия. Комичните ситуации, в които попада главната героиня, могат да накарат читателя да се смее с глас, а романтичните моменти, които споделя с „момчетата, които е обичала” не могат да те оставят безразличен, а непременно ще те накарат да се усмихнеш, защото са неустоимо сладки и радващи душата. Сякаш от само себе си се разлистват страниците, изпълнени с бодрия, свеж и лек стил на писане на Джени Хан, увличат и карат читателя да се чуди какво става след това, приковава вниманието му и прави оставянето на книжката настрани невъзможно.

Спокойният живот на главната героиня, Лара Джийн, изведнъж се обръща с краката нагоре, когато любовните писма, предназначени за всяко момче, което някога е харесвала, изведнъж се озовават при получателите си. Както заявява самата Лара Джийн, писмата представляват освобождаване на съзнанието й от любовта към съответното момче, изливане на чувствата й и един вид „ексорсизъм” – всеки път, когато напише писмо, героинята го прибира и не възнамерява да го изпрати на обекта на чувствата си. Когато се завързва една от сюжетните линии в книгата, а именно кой е изпратил писмата на Лара до получателите им, следват катастрофални последици и редица премеждия, наситени с разнообразни емоции и нови, непознати досега преживявания за главната героиня. Сюжетът е изграден по интересен, увлекателен, непредвидим начин, а основната идея на книгата с писането на тайни любовни писма до момчета, които обичаш, е необичаен и оригинален мотив, който досега не бях срещала в романтичен тийнейджърски роман.

Силно засегната в книгата е темата за семейството и  важността му в израстването на личността, подкрепата и сестринската обич. Хан определено умее да описва красиви моменти между членове на семейството така, че да провокират размисъл за ценностите в живота ни. Много ми допадна как бяха изградени образите на Лара Джийн и двете й сестри Марго и Кити, връзката между тях и как не могат една без друга. Трогателен и дори на места трагичен е образът на голямата сестра Марго, поела грижите за семейството и нагърбена с огромна отговорност след смъртта на майката на сестрите, а малката, очарователна, остроумна, непрестанно проявяваща характер Кити би пленила сърцето на всекиго. Значително израстване се наблюдава и при образите на Джош и Питър, две от момчетата, които са получили от писмата на Лара Джийн, и е отделено достатъчно внимание на второстепенните герои. Авторката постепенно разкрива още и още черти от характерите на момчетата, развива ги, изгражда ги, добавя още щрихи и прави по-комплексни личностите на милия и загрижен Джош и първоначално наперения, а впоследствие състрадателен Питър. Самата Лара Джийн е изключително забавна и излизаща от рамката героиня – тя обича да чете, пече сладки, тиха и свита е, на моменти реагира първосигнално и необмислено, изразява емоциите си и понякога се държи детински, но въпреки всичко образът й е реалистичен и позволява да се свържеш с него.

„До всички момчета, които съм обичала” е идеалното четиво за всеки любител на романтичния и contemporary жанра, защото е приятна, разтоварваща и поднася по лек и забавен начин темите за важността на семейството и първата любов. Книжката беше изключително сладка лятна изненада и изобщо не ме разочарова, затова я препоръчвам като увлекателно лятно четиво за всеки.