Ревю на "Ангел с часовников механизъм" от Касандра Клеър

 В предисторията на „Реликвите на смъртните” - поредицата "Адски устройства", Касандра Клеър ни отвежда на стремително пътешествие в света на ловците на сенки и долноземците, наситено с непрестанен екшън и бързо развитие на действието, силно приятелство, любов и предателство. „Ангел с часовников механизъм” е любов от пръв поглед – изящно, красиво, дори на места мрачно написана, тя ще прикове вниманието ви още от първите страници и няма да ви позволи да я оставите, докато не стигнете до последните страници на началото на историята на Теса, Уил и Джем. 

 Тези последни страници са краят на началото и началото на края – независимо дали това се отнася за пленителната история за нефилими, магьосници и автоматони или за преживяването във Викторианска Англия, на което ни отвежда четивото. Действието в книгата се разгръща на фона на мрачния, но красив Лондон през 1878 – едно прекрасно допълнение и щрих към цялостния образ на ловците на сенки, който Клеър изгражда и ни кара да обикнем. 

 Началото на книгата ни запознава с 16-годишната американка Теса Грей, която заминава за Лондон по покана на брат си Натаниъл, който живее и работи там, след като остава самичка в Ню Йорк – но дори и в най-смелите си сънища не си е представяла какво я очаква там. Теса е стремглаво въвлечена в свят, за чието съществуване не е подозирала и се оказва, че самата тя играе съществена роля в него. Над нея надвисва сянката на мистериозен мъж, наречен Магистъра, който е готов на всичко, за да се сдобие с момичето и да я използва като свое оръжие срещу нефилимите. Чашата прелива, след като Теса е посрещната в Лондон от Сестрите на мрака, които по жесток и мъчителен начин я обучават да използва уникалния си талант да се Превъплъщава в други хора, докосвайки се до тяхна вещ. Докато става все по-несигурна и уплашена от заобикалящия я свят, Теса е спасена от най-красивия младеж, който някога е виждала – Уил Херондейл, който я отвежда в Лондонския институт и там момичето научава истината за себе си. Теса не е обикновена и никога не е била – тя е долноземка, а способността й да се превръща не може да бъде оприличена на нищо, познато на нефилимите досега. 

 Докато с бясна скорост бива потопена в свят, който тепърва опознава, Теса не се отказва от целта си да намери брат си Нат. Когато най-сетне го открива, радостта им заедно не трае дълго, защото момичето скоро научава страшната тайна, която крие брат й – с нея подозренията, че Нат вече не е този, за когото го е смятала, се оправдават. Примката около ловците на сенки се затяга, а Дамоклевият меч над Теса се приближава все повече и повече. С развитието на действието атмосферата между героите става все по-задушевна, а бурята от емоции, завихрила се в душата на Теса, едновременно я обърква и мотивира да бъде силна, за да защити хората, които обича. 

 Уил Херондейл – това е героят, в който се влюбих от първия момент, в който се появи. Убийствено и почти несправедливо красив, с гарвановочерни коси и тъмносини очи, той има лицето на ангел и греховната душа на демон (втора книга напълно променя представата ни за него). Той се държи арогантно и грубо с обитателите на Института, но новодошлата Теса успява да пробие плътната стена, която той е изградил около себе си…въпреки грубото му и саркастично отношение не е трудно за читателя да прозре изключително доброто и чисто сърце, което се крие под повърхността на „лошо момче”. 

 Теса Грей – изключително силна героиня, която знае как да отстоява себе си, винаги се изразява на място и това, което най-много харесвах в нея, е, че най-голямата й страст е четенето. Тя е смела и непоколебима в непредвидени ситуации, не се страхува да се изложи на опасност или да пожертва нещо скъпо за нея, за да защити обитателите на Института. 

 Джем Карстерс – той е просто прекрасен! Необикновено мъдър и разумен за възрастта си, достигнал житейски изводи, които хората обикновено си правят на много по-зряла възраст, Джем е принуден да изживява всеки един миг от живота си възможно най-пълноценно, за да почувства, че е жив. Изворът на сила за него е Уил – неговият парабатай, когото Джем безусловно подкрепя, независимо от безразсъдните му решения. 

 Второстепенните герои по нищо не отстъпват на качества на главните – дребничката, но смела Шарлот, ръководителката на Института, която успява неоспоримо да докаже себе си в тези трудни за жените времена. Добродушният Хенри, нейният съпруг, който подкрепя ловците на сенки с изобретенията си (друг въпрос е колко от тях функционират правилно). Софи, Томас и Агата – прислужниците в Института, и Магнус Бейн, колоритният магьосник, който дружи с Уил и се притича на помощ на нефилимите в екстремни ситуации. 

 „Ангел с часовников механизъм” ме хвърли във водовъртеж от емоции, събития и битки, а от всяка страница е ясно доловима любовта, с която Клеър е създала и изградила персонажите си. Изящният й стил на писане, солидно подплатен с прекрасни метафори, допринася много за увлекателното пътешествие в Лондон и света на нефилимите, на което ни отвежда книгата. Заслужава си да се потопим в пленителната история, да усетим уюта на Лондонския Институт и мириса на Темза, който сякаш лъха от страниците. Горещо препоръчвам книгата на всеки, независимо дали е запознат или не с творчеството на Касандра Клеър – „Ангел с часовников механизъм” е идеалното четиво за всеки фен на фентъзи жанра. 

Благодаря на издателство Ибис за тази прекрасна книга!