Ревю на "Принцеса с часовников механизъм" от Касандра Клеър



 Разтърсващият и грандиозен финал на поредицата „Адски устройства”, дългоочакван и много желан от феновете на трилогията, напълно оправдава очакванията на читателите. Романът разплита мистерията, разкрива истинската същност на Теса, дава отговори на въпросите, които всеки си е задавал, докато е чел предишните две книги – какъв е произходът на Теса и защо Магистърът я иска толкова много? Кого ще избере Теса? Каква е съдбата на Джем и Уил? Това е най-емоционалната от трите книги, бърка дълбоко в душата и стопля сърцето, защото неподражаемият стил на Касандра Клеър винаги успява да предизвика бурни емоции у читателите. По време на четенето се преплитат хиляди полюсни чувства – безкрайна радост и неописуема тъга, смях и сълзи…Тази прекрасна книга ми въздейства изключително силно и все още не мога да преглътна емоциите, които ми донесе. Нито за момент не се разочаровах от брилянтния финал на тази красива приказка. 

Предупреждение за спойлери! Четете на собствена отговорност!

 Ще предам накратко съдържанието на книгата и какво ме впечатли в нея. В пролога се запознаваме с внучката на Алойзиъс Старкуедър, представен ни в предишната книга – малката и крехка Адел, която тепърва встъпва в света на ловците на сенки. Съдбата й е едновременно ужасна и ключова за развитието на събитията нататък – благодарение на нея научаваме истината за произхода на Теса. Ставаме свидетели и на първата среща между Уил и Джем, невинна и по детски красива, и дори и Уил да се опитва да отблъсне Джем, нещо в (привидно) суровата му природа се пречупва, щом вижда слабичкото и бледо момче, рамо до рамо с което ще извърви най-трудните години от живота си. 
 
 В първа глава пък отново се срещаме с Теса, която се готви за сватбата си с Джем, и бременната Шарлот. Живо изобразен е шокът на по-малкият от братята Лайтууд – Гейбриъл, пред чиито очи собственият му баща Бенедикт се е превърнал в гигантски червей. По време на битката с него опознаваме по-отблизо Сесили Херондейл, която се появи за първи път в края на „Принц с часовников механизъм”. Тя е истински вихър – непоколебима, инат, силна и смела, и определено принадлежността й към семейство Херондейл си личи в действията й. Изключително сладка и дълбока беше връзката между нея и по-големия й брат Уил, който я обича силно, но в началото демонстрира неприязън към нея, за да я предпази. 

 Най-любимата и най-емоционална част от книгата за мен беше истинското, сърдечно, всеобхватно приятелство между двамата парабатаи Уил и Джем. Болезнено е да си помислиш, че твърде малко хора в днешно време биха бръкнали в огъня (буквално!), за да извадят лекарството, от което зависи живота ти…Изключително силен момент беше изповедта на Уил пред Магнус до смъртното легло на Джем и магьосникът, който споделя мъдростта си със съкрушения младеж. Докато неговият парабатай, неговият кръвен брат си отива, Уил се навежда и тихо се сбогува с Джем, който...изненада! Той е жив и е чул разговора на Уил и Магнус, както и частта, в която момчето признава за чувствата си към Теса. След като разбират, че са влюбени в едно и също момиче, двамата парабатаи постъпват изключително зряло и разкриват, че всеки един от тях е бил готов да пожертва любовта си, за да бъде щастлив другият (както всъщност прави Уил). След изключително емоционално сбогуване – „Ако има живот след смъртта, нека те срещна в него, Джеймс Карстерс” – Уил се отправя на саможертвена, почти самоубийствена мисия да открие отвлечената от Магистъра Теса – любовта на живота и на двамата.

 По време на осеяното си с опасности пътуване Уил внезапно е прободен от болка точно в парабатайската руна, която го свързва с Джем – и така разбира, че брат му е мъртъв. В този момент буквално усещах изгарящата болка в сърцето си, все едно преживявах събитията заедно с Уил. Сломен, но без да се отказва от целта си да намери Теса, младежът забива изцапаната със собствената си кръв и тази на Джем кама в земята, оставайки завинаги свързан с него във вечността. Междувременно Магистърът осъществява пъкления си план да вдъхне демонска душа на своите автоматони и сега нефилимите са на крачка от пълното унищожение. Откривайки Теса, Уил споделя с нея мъката си от смъртта на Джем и двамата се отдават на чувствата си един към друг, мислейки, че утре по време на битката с автоматоните животът им ще свърши. Както винаги съм твърдяла, Теса неведнъж по време на трилогията ме изумява с изключителната си смелост и жертвоготовност, като духовната й сила достига своята кулминация в битката, когато тя се превъплъщава в ангела Итуриел, пленен в медальона й с часовников механизъм, и веднъж завинаги унищожава Магистъра и неговите автоматони, като едва не е убита от мощта на ангела и небесния огън. 

 Следва развръзката – по време на битката Уил и Теса установяват, че Джем вече не е ловец на сенки, а превърнат в Мълчалив брат, за да спаси живота си. Двамата се сбогуват с него – и смея да твърдя, че последната среща на двамата парабатаи е най-емоционалния и изтръгващ сълзи от очите момент в книгата. Епилогът на романа приключва започнатото разбиване на сърца, като на филмова лента разказва съвместния живот на Уил и Теса до момента, в който той умира от старост, държейки ръцете на любовта на живота си и на своя парабатай, който за последен път му свири на цигулка. 130 години по-късно безсмъртната Теса и превърнатият отново в човек Джем се срещат отново, за първи път от цяла вечност насам, и подновяват отношенията си, а финалното изречение звучи като нежна музика, с която всички емоции отшумяват и отстъпват място на дълбок размисъл – „Най-сетне колелото направи пълен кръг”.

 Историята е подплатена с немалка доза хумор от страна на Уил, Сесили, братята Лайтууд и Магнус, който винаги знае какво да каже в съответната ситуация. Едни от любимите ми моменти бяха тези, в които Джем свири на цигулката – изключително трудно е да се предаде звука на музиката на хартия, но Касандра Клеър го постига по невероятен начин и извайва образа на нежната мелодия, която пръстите на Джем изтръгват от цигулката. Уникалният и изящен стил на писане постига неподражаема образност на написаното, все едно наистина си вътре в историята, преживяваш всеки един момент и емоциите на героите…Не мога да не спомена какво невероятно израстване се наблюдава във всеки един персонаж от първа до трета книга. Последно, но не на последно място – спиращите дъха корици на трите книги!  Действат великолепно като встъпление в историята и обобщават атмосферата на Викториански Лондон.

 „Принцеса с часовников механизъм” е книга за всеки, книга за човешките отношения в най-чистата им, искрена и неподправена форма, книга за изпепеляващата любов, която не се спира пред никакви препятствия, и истинското приятелство. Романът докосва най-тънките струни на душата и изсвирва на тях прочувствена мелодия, свързана с темите, на които човек е най-уязвим – именно приятелството, любовта, духовната и морална сила. И въпреки че моментите в книгата разкъсват душата на малки парченца, тя оставя дълбока следа и дава ценен житейски урок – да се научим да ценим и обичаме хората до себе си. 500 страници, изпъстрени с дълбока емоция, непреставащо действие и епилог, удовлетворяващ всички фенове на поредицата. Клеър умело си играе с чувствата на читателите си, като въпреки всички бурни преживявания ги кара да жадуват за още – няма как да не й се възхитя и да сваля шапка пред удивителния й талант. Книга, която си заслужава да бъде прочетена от всеки – бляскавият финал на една феноменална трилогия! Повече от всяко друго четиво заслужава 5 от 5 звезди!

"Животът е книга и има стотици страници, които все още не съм прочел." - Уил Херондейл
Благодаря на издателство Ибис за тази прекрасна книга!

Коментари