Ревю на "Принц с часовников механизъм" от Касандра Клеър



Едно блестящо продължение на „Ангел с часовников механизъм”, в което научаваме много за развитието на отношенията между героите, получаваме отговорите на много въпроси, поставени в първата книга, и най-вече – разбираме причината за мрачното и студено държание на Уил…Трилогията е все така прекрасна и наситена с дълбоки чувства, способна е да те накара да копнееш за още и още от съдържанието й…

 Теса вече не е уплашена и объркана, а напротив – заела е своето място сред ловците на сенки, макар и да не е една от тях, и е в безопасност в Лондонския Институт, която се оказва само временна. Интригата се заплита, Магистърът е на свобода и планира да създаде още по-силна армия от автоматони, с която да унищожи нефилимите…Клейвът е разкъсван от вътрешни неразбирателства и поставя под въпрос управлението на Шарлот, ако тя не изпълни непосилната задача, която й е поставена – да открие Магистъра. 

 Предопределена ли е съдбата на Института и на ловците на сенки? Или Уил, Джем и Теса имат силата да я променят? Тримата се отправят на рискована мисия в търсене на Магистъра, която нямат право да загубят, а пътят е осеян с опасности, на всяка крачка дебне заплаха. Съвместното им пътуване до Йоркшир разкрива много истини, в съзнанието на Теса възникват твърде много въпросителни, защото тя осъзнава, че е влюбена едновременно и в Уил, и в Джем. Любовният триъгълник се очертава все по-ярко, а на момичето никак не му е лесно да раздели двамата парабатаи, за да бъде само с единия от тях. Като цяло книгата набляга много на отношенията между Уил, Джем и Теса, но има и много силно развитие на действието – предателството на двама от главните герои, което отново насища страниците с екшън, и появата на нова героиня в края на книгата. 

 Незапознатите със съдържанието на книгата може би биха посъветвали Теса да се вслуша в сърцето си. Но нима това е толкова лесно, когато то е разкъсано между две момчета, които са готови да дадат живота си един за друг – а и за нея? Касандра Клеър толкова добре изгражда персонажите на Уил и Джем, че го прави почти невъзможно за читателя да избере кой от двамата харесва повече – според мен в огромната част от случаите двамата най-добри приятели са обичани поравно, защото те представляват едно цяло, което не може да бъде разделено. 
 
 Втората книга определено ми хареса повече от първата, защото наблюдаваме голямо развитие във всеки един персонаж. Привидно слаб в първата книга, тук Джем разкрива огромната си духовна мощ, благодарение на която оцелява и е опора на хората около себе си. Теса е преодоляла себе си, надскочила страховете си и е готова да се изправи срещу най-големия си враг, за да помогне на единствените хора, които се отнасят човешки с нея и я разбират  - и за да изрази благодарността си към тях.  А Уил – о, Уил! Според мен именно той е най-добре изграденият герой в трилогията. В „Принц с часовников механизъм” научаваме голямата му тайна, ставаме свидетели на сърцераздирателния диалог между него и Магнус, в който той излива душата си и признава за любовта си към Теса. Болезнено е да гледаш как шансът за щастие му се изплъзва, защото не може да открие причината за своето страдание. Защото принудата да държи всеки на ръка разстояние от себе си му причинява истинска агония – дълбоко (или не чак толкова дълбоко) в себе си Уил е ранима и чувствителна душа, способна да обича истински силно. Но точно той преживява най-голямата лична трагедия в книгата, след като разбира, че години се е затварял в себе си и е отблъсквал другите заради…едно голямо нищо. Въпреки всичко, това в огромна степен допринася за развитието на неговия персонаж, защото иначе той нямаше да е смелият и силен млад мъж, когото познаваме. 

 Може би на заден план остава красивата и тепърва заплитаща се любовна история между Софи, която доказва колко смела и морално силна е, и новият персонаж – Гидеон Лайтууд, който е здравомислещ, спокоен и сдържан младеж с потенциал да покаже още много от себе си в поредицата. Шарлот „натрива носа” на Клейва и показва, че като ръководител се справя не по-зле от който и да е мъж. Безкрайно сладка е сцената между нея и Хенри близо до края на книгата, когато след години брак най-накрая уточняват истинските си чувства един към друг и осъзнават колко много се обичат и как не могат един без друг. 

 „Принц с часовников механизъм” е любов с горчив привкус, болезнено предателство, обич, преплетена с лъжа. Единственото, което не разбрах от книгата, е как Уил и Джем не разбират за чувствата на другия към Теса – може би и двамата са потискали това усещане дълбоко и не са искали да го признаят пред себе си. Най-красивото нещо в цялата книга е писмото на Уил до Теса – сякаш представлява цялата му любов, събрана и пропита в една страница, и те кара да закопнееш за времената, в които любовта е била толкова чиста и непокварена. Касандра Клеър не изневерява на стила си, този път наситен с още повече емоции и експресивност, шеметно те хвърля в историята и я преживяваш заедно с героите, защото стилът й е толкова жив и образен. През цялото време имах чувството, че се бия рамо до рамо с нефилимите, че ставам свидетел на романтичните моменти между Уил и Теса и Джем и Теса…и нямам търпение да изживея това отново в трета книга. 
Благодаря на издателство Ибис за тази прекрасна книга!

Коментари